На този ден в историята България открива историческия си павилион на Експо 70 в Осака, Япония
Автор К. Гербов, forumnauka.bg
Поредното Световно ревю през 1970 година се организира в японския град Осака под мотото „ Прогрес и естетика за човечеството ”.
България е поканена да вземе присъединяване и прави това за пръв път със личен павилион. От 15 март до 13 септември 1970 година в него се показват достиженията на българския народ да построи един нов свят, в центъра на който са сложени напъните за рационализиране и хармонично развиване на човешката персона. Показани са достиженията на България в индустрията, селското стопанство, туризма и общественото обезпечаване.
Българският павилион на Световното ревю в Осака през 1970 година и пощенската марка, издадена на 20 февруари с. година във връзка на идното събитие.
За подготовка на българското присъединяване на ревюто през декември 1967 година е основан специфичен държавен комитет. Видът на българския павилион на OSAKA 1970 - EXPO’70 е утвърден след осъществяване на народен конкурс в два стадия. Конкурсът от април 1968 година за архитектурно-пространственото решение на павилиона е извоюван от колектив на „ Туристпроект ”, в който вземат участие архитектите Тодор Кожухаров, Л. Трайков, Евл. Цветков, П. Хаджов. За идейно-художественото оформление е образуван колектив с съветник Димитър Механджийски и консултант Д. Узунов.
Сполучливият план показва павилиона във тип на четири синкави пирамиди от стъкло и алуминий, символизиращи планината, извисяваща се в България, на която е кръстен и Балканския полуостров. Затова структурата е наречена „ Родни Балкани ”. В Япония, на територията на ревюто павилионът е издигнат от японската компания „ Шимизу Констракшън Лимитед ” от Токио на повърхност 1400 кв. м, като изложбената повърхност заема 1300 кв. м.
Японска пощенска картичка
На 20 май 1970 година на Осака’70 се празнува националният ден на България. За тържеството идва публична българска делегация отпред с Тодор Живков. Изпълнена е стратегия с присъединяване на Държавния отбор за национални песни и танци „ Филип Кутев ”, Софийския мъжки камерен хор, националния тим по художествена гимнастика и други В същия ден в София и на ревюто в Осака е пуснато в продажба второ филателно издание, отбелязващо българското присъединяване на международния конгрес.
Пощенските марки и филателния блок за Деня на България - 20 май, на международното ревю Осака’70.
Българският павилион на Осака’70 е един от най-оригиналните. Сочи се, че за шест месеца той е посетен от 9,3 млн. души, а японската преса му посвещава към 1200 изявления. Главният архитект на ревюто, известният проф. Кензо Танге, е изумен от модерната архитектура и дава висока оценка на българските архитекти, съумели да оползотворят оптимално добре и ефектно отреденото им пространство за експозиция. Генералният секретар на ЕКСПО’70 Набуо Имеда окачествява българската изложбена комбинация като същинска изненада на изкуството, неповторимо създание на архитекти и инженери, успешно показали силата и волята на своя народ. „ Павилионът е в действителност цвете, в огромния букет на ревюто ”, не пести похвалите си Имеда.
По-нататък ще продължа с написаното в един от броевете на вестник „ Поглед ” от 1983 година:
„ Съвсем вярно бе решено „ Родни Балкани ” да се „ върне ” в родината си. България е единствената страна от страните-изложителки, която стори това.
Павилионът, построен от специфични тръбни ферми, триъгълни алуминиеви и стъклени панели, е раздрънкан, опакован в сандъци и потегля за България. Идеята е: на „ Осмият километър ” в столицата да бъде построен сложен изложбен център, в средата на който да бъде павилионът от Осака — като монумент и знак за първото огромно присъединяване на социалистическа България на международно ревю. Авторите му създават абстрактен план, като малко понижават експозиционната повърхност за сметка на зали за конференции и настоятелен срещи и хотелска част.
Проектът е подготвен, багери вършат главния ров. Но по-късно павилионът бива подарен на Ловеч. Тук го посрещат с възторг. Изработва се план, в най-новия квартал на града се построява нужната площадка за основите, върху които би трябвало да стъпят четирите стъклено-алуминиеви пирамиди.
През 1971 година било планувано построяването му да коства 1 милион лв.. След това е изчислено, че сумата ще възлезе на 2 300 000 лева През 1973 година строителството е предоставено на тогавашния Комитет за просвета, механически напредък и висше обучение, който от своя страна предлага павилионът да бъде инсталиран от Българската търговско-промишлена палата на територията на Международния панаир в Пловдив. Но тогавашният ГНС в Пловдив изрично отхвърля — „ по съображения за нарушение в архитектурно-строително отношение интериора на Панаира ” (?!) Следващ притежател и възможен строител е някогашният Комитет за младежта и спорта дружно с Градска канализация на ДКМС — София. И нов отвод — „ незадоволителни капитални инвестиции и ненамиране на подобаващ терен ”.
Другите претенденти ще изброим хронологически: Министерство на вътрешната търговия и услугите, Български ловно-рибарски съюз, Комитет за отдих и туризъм... ”
Във вестника е поместен и този колаж, представящ „ Родни Балкани ” на фона на постройките на Осми километър в столицата.
По-късна информация от тази, от 1983 година, аз нямам. Нямам и данни този архитектурен комплекс да е издигнат още веднъж някъде. Не ми е известно и какво е станало със сандъците с детайлите на оборудването.
В публикацията „ Разсъждения за архитектурата по времето на социализма у нас ”, поместена през 2009 година в stroitelstvo.info, се дава следната оценка за българският павилион на международното ревю „ Експо’70 ” в Осака: „ Гладките фасади, тънко разграфени с мрежата на шпросните, препращат към високотехнологичната архитектура на „ хай-тека ”. Архитектурата на павилиона е изпреварила с десетилетие нашата процедура. ” („ Шпросна ”, също „ мулион ”, е отвесен разделител на прозорец, неподвижна и неразделна чест от касата му. Изработван е най-често от дърво, камък и метал. В актуалните видове прозоречна дограма е от алуминий.)
Действително, през днешния ден сходни здания, издигнати от стъкло и алуминиеви сплави се срещат под път и над път. По-интересно е обаче, че сходна пирамида от стъкло и метал, съпроводена с три по-малки такива, през 1989 година е сложена като вход на фамозния музей Лувър в Париж. Идеята и планът са на популярния проектант Йо Минг Пей (Ieoh Ming Pei )- американец от китайски генезис (китайското му име е Bèi Yùmíng). Разликата сред българските и френските пирамиди, е, че нашите са тристенни, а в Лувъра са четиристенни.
Входът на Лувъра в Париж (изглед отпред)
Входът на Лувъра в Париж (изглед отзад)
Твърди се, че пирамидата-вход на Лувъра през днешния ден е един от знаците на Париж. И България, можеше да има сходен атракцион, само че преди време очевидно е липсвало задоволително воля. Така е с доста забавни обстоятелства от времето на социализма, които през днешния ден биха имали не дребна историческа стойност.
Любопитно е, дали Йо Минг Пей е бил на ревюто в Осака през 1970 година и дали от там не е заимствал концепцията си за входа-пирамида. Сходният тип на фотосите от входа на Лувъра, с картичката с българския павилион (особено хората отпред), навяват на такива мисли. Но даже и да не е по този начин, имаме съображение да се гордеем с нашия павилион и да се опитваме да разпространяваме неговият тип - въпреки и към този момент единствено виртуално. Да покажем на французите, че сме ги изпреварили в пирамидалния дизайн.
Пък и освен тях. Нали Пей е хем американец, хем китаец. В Китай също е направил сходна пирамида. Тя е на входа на една от станциите на метрото в град Shenzhen. Но и тя е едвам от 2004 година
Exit J of Shi Jie Zhi Chuang Station, Shenzhen Metro. Replicas of the Louvre Pyramid.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
Поредното Световно ревю през 1970 година се организира в японския град Осака под мотото „ Прогрес и естетика за човечеството ”.
България е поканена да вземе присъединяване и прави това за пръв път със личен павилион. От 15 март до 13 септември 1970 година в него се показват достиженията на българския народ да построи един нов свят, в центъра на който са сложени напъните за рационализиране и хармонично развиване на човешката персона. Показани са достиженията на България в индустрията, селското стопанство, туризма и общественото обезпечаване.
Българският павилион на Световното ревю в Осака през 1970 година и пощенската марка, издадена на 20 февруари с. година във връзка на идното събитие.
За подготовка на българското присъединяване на ревюто през декември 1967 година е основан специфичен държавен комитет. Видът на българския павилион на OSAKA 1970 - EXPO’70 е утвърден след осъществяване на народен конкурс в два стадия. Конкурсът от април 1968 година за архитектурно-пространственото решение на павилиона е извоюван от колектив на „ Туристпроект ”, в който вземат участие архитектите Тодор Кожухаров, Л. Трайков, Евл. Цветков, П. Хаджов. За идейно-художественото оформление е образуван колектив с съветник Димитър Механджийски и консултант Д. Узунов.
Сполучливият план показва павилиона във тип на четири синкави пирамиди от стъкло и алуминий, символизиращи планината, извисяваща се в България, на която е кръстен и Балканския полуостров. Затова структурата е наречена „ Родни Балкани ”. В Япония, на територията на ревюто павилионът е издигнат от японската компания „ Шимизу Констракшън Лимитед ” от Токио на повърхност 1400 кв. м, като изложбената повърхност заема 1300 кв. м.
Японска пощенска картичка
На 20 май 1970 година на Осака’70 се празнува националният ден на България. За тържеството идва публична българска делегация отпред с Тодор Живков. Изпълнена е стратегия с присъединяване на Държавния отбор за национални песни и танци „ Филип Кутев ”, Софийския мъжки камерен хор, националния тим по художествена гимнастика и други В същия ден в София и на ревюто в Осака е пуснато в продажба второ филателно издание, отбелязващо българското присъединяване на международния конгрес.
Пощенските марки и филателния блок за Деня на България - 20 май, на международното ревю Осака’70.
Българският павилион на Осака’70 е един от най-оригиналните. Сочи се, че за шест месеца той е посетен от 9,3 млн. души, а японската преса му посвещава към 1200 изявления. Главният архитект на ревюто, известният проф. Кензо Танге, е изумен от модерната архитектура и дава висока оценка на българските архитекти, съумели да оползотворят оптимално добре и ефектно отреденото им пространство за експозиция. Генералният секретар на ЕКСПО’70 Набуо Имеда окачествява българската изложбена комбинация като същинска изненада на изкуството, неповторимо създание на архитекти и инженери, успешно показали силата и волята на своя народ. „ Павилионът е в действителност цвете, в огромния букет на ревюто ”, не пести похвалите си Имеда.
По-нататък ще продължа с написаното в един от броевете на вестник „ Поглед ” от 1983 година:
„ Съвсем вярно бе решено „ Родни Балкани ” да се „ върне ” в родината си. България е единствената страна от страните-изложителки, която стори това.
Павилионът, построен от специфични тръбни ферми, триъгълни алуминиеви и стъклени панели, е раздрънкан, опакован в сандъци и потегля за България. Идеята е: на „ Осмият километър ” в столицата да бъде построен сложен изложбен център, в средата на който да бъде павилионът от Осака — като монумент и знак за първото огромно присъединяване на социалистическа България на международно ревю. Авторите му създават абстрактен план, като малко понижават експозиционната повърхност за сметка на зали за конференции и настоятелен срещи и хотелска част.
Проектът е подготвен, багери вършат главния ров. Но по-късно павилионът бива подарен на Ловеч. Тук го посрещат с възторг. Изработва се план, в най-новия квартал на града се построява нужната площадка за основите, върху които би трябвало да стъпят четирите стъклено-алуминиеви пирамиди.
През 1971 година било планувано построяването му да коства 1 милион лв.. След това е изчислено, че сумата ще възлезе на 2 300 000 лева През 1973 година строителството е предоставено на тогавашния Комитет за просвета, механически напредък и висше обучение, който от своя страна предлага павилионът да бъде инсталиран от Българската търговско-промишлена палата на територията на Международния панаир в Пловдив. Но тогавашният ГНС в Пловдив изрично отхвърля — „ по съображения за нарушение в архитектурно-строително отношение интериора на Панаира ” (?!) Следващ притежател и възможен строител е някогашният Комитет за младежта и спорта дружно с Градска канализация на ДКМС — София. И нов отвод — „ незадоволителни капитални инвестиции и ненамиране на подобаващ терен ”.
Другите претенденти ще изброим хронологически: Министерство на вътрешната търговия и услугите, Български ловно-рибарски съюз, Комитет за отдих и туризъм... ”
Във вестника е поместен и този колаж, представящ „ Родни Балкани ” на фона на постройките на Осми километър в столицата.
По-късна информация от тази, от 1983 година, аз нямам. Нямам и данни този архитектурен комплекс да е издигнат още веднъж някъде. Не ми е известно и какво е станало със сандъците с детайлите на оборудването.
В публикацията „ Разсъждения за архитектурата по времето на социализма у нас ”, поместена през 2009 година в stroitelstvo.info, се дава следната оценка за българският павилион на международното ревю „ Експо’70 ” в Осака: „ Гладките фасади, тънко разграфени с мрежата на шпросните, препращат към високотехнологичната архитектура на „ хай-тека ”. Архитектурата на павилиона е изпреварила с десетилетие нашата процедура. ” („ Шпросна ”, също „ мулион ”, е отвесен разделител на прозорец, неподвижна и неразделна чест от касата му. Изработван е най-често от дърво, камък и метал. В актуалните видове прозоречна дограма е от алуминий.)
Действително, през днешния ден сходни здания, издигнати от стъкло и алуминиеви сплави се срещат под път и над път. По-интересно е обаче, че сходна пирамида от стъкло и метал, съпроводена с три по-малки такива, през 1989 година е сложена като вход на фамозния музей Лувър в Париж. Идеята и планът са на популярния проектант Йо Минг Пей (Ieoh Ming Pei )- американец от китайски генезис (китайското му име е Bèi Yùmíng). Разликата сред българските и френските пирамиди, е, че нашите са тристенни, а в Лувъра са четиристенни.
Входът на Лувъра в Париж (изглед отпред)
Входът на Лувъра в Париж (изглед отзад)
Твърди се, че пирамидата-вход на Лувъра през днешния ден е един от знаците на Париж. И България, можеше да има сходен атракцион, само че преди време очевидно е липсвало задоволително воля. Така е с доста забавни обстоятелства от времето на социализма, които през днешния ден биха имали не дребна историческа стойност.
Любопитно е, дали Йо Минг Пей е бил на ревюто в Осака през 1970 година и дали от там не е заимствал концепцията си за входа-пирамида. Сходният тип на фотосите от входа на Лувъра, с картичката с българския павилион (особено хората отпред), навяват на такива мисли. Но даже и да не е по този начин, имаме съображение да се гордеем с нашия павилион и да се опитваме да разпространяваме неговият тип - въпреки и към този момент единствено виртуално. Да покажем на французите, че сме ги изпреварили в пирамидалния дизайн.
Пък и освен тях. Нали Пей е хем американец, хем китаец. В Китай също е направил сходна пирамида. Тя е на входа на една от станциите на метрото в град Shenzhen. Но и тя е едвам от 2004 година
Exit J of Shi Jie Zhi Chuang Station, Shenzhen Metro. Replicas of the Louvre Pyramid.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ